Въпреки пандемията, в която се намираме, няма как да не ви покажем един изключително интересен феномен, който за кратко (макар и виртуално) ще ви принесе в Испания. Едно посещение на Канарските острови ще ви изуми – най-вече с лозята и вината си. Лансароте е най-източният Канарски остров. Пейзажът там е преобразен от вулканична експлозия, започнала на 1 септември 1730 г. и продължила шест години. Тази огнена стихия унищожава 20 села, покрива една трета от острова с разтопена лава и праши останалия терен в огромен слой пикон или пепел.
Това обаче се оказва златна мина за фермерите. Те осъзнават, че пепелта е благословия за лозята на сухия Лансароте. Нейното покритие върху земята задържа влагата, предпазва заровените почви от ерозия, възпрепятства изпарението и улавя слънчевата енергия, преди да я излъчи отново като топлина към съседната растителност.
А безспорно най-интересна е самата гледка на лозите:
Местните хора изкопали почвата с пепелта до няколко метра, за да намерят оригиналния слой. След това засадили лозя и построили полукръгли стени (изградени от обилна базалтова скала), за да предпазят фиданките от преобладаващите ветрове. Те са копали тези дупки във вековете, установявайки причудливо черните и красиви лозя на Лансароте. Частично оградени от бадемовидни каменни стени върху катранени тъмни почви, тези масиви от лози изглеждат удивително.
А почвата прави виното уникално. Милиони литри вино от Канарските острови са изпратени до Лондон през 15 век, а през 16 век Уилям Шекспир споменава за Канарските острови вино в три от своите пиеси. Те включват Хенри IV. През 18-и век Джордж Вашингтон пише писмо до своята приятелка Сара Феърфакс, където се оплаква от стомашни заболявания и поисква да му изпратят вино от Канарските острови. През 19-ти век президентът Томас Джеферсън поръчва островното вино от Тенерифе за собствени изби и за лична консумация.
